Гигантът
фотографен архив. (Médiathèque de l'Architecture et du Patrimoine)
© CNM
Няколко големи портала ни дават възможност да се запознаем с различни изображения на земната повърхност, както тя изглежда, видяна от небето. Тези красиви колекции показват как въздушната фотография вече няколко десетилетия бива използвана, за да документира непрестанно променящия се пейзаж, да разкрие следите към места с археологическо значение, които са невидими за невъоръженото око, а също и като средство за териториално управление.
1. Първи стъпки на въздушната фотография
Първата въздушна снимка била направена през 1858 година от френския фотограф Надар, който се издигнал с балон на височина 80 метра. По-късно в Европа, в началото на ХХ в., много въздушни фотографии на различни паметници били направени, посредством балон. Такива са например снимките на Стоунхендж във Великобритания, на Рим и на Остия в Италия. По време на Първата световна война въздушните снимки били систематично използвани, за да упътват войските на земята, а и във въздуха. Още от самото начало, английски, германски и френски войници забелязвали древни паметници по границите на източното Средиземноморие, в пустинните и полуобезводнени местности. В Сирия, между 1925 и 1942 година йезуитът Поадебар се сдобил със забележителни фотографии.
През 1922 във Великобритания, О. Г. С. Крофърд бил първият, разкрил археологически важни местности, които били напълно затрупани, а селскостопанската обработка на земята правела откриването им още по-трудно. Фотографиите на Крофърд разбулват “призраците от Уесекс”, привидения от миналото. Това предизвикало силни вълнения, когато снимките били публикувани.
Роже Агаш, Ноаел-сюр-Мер, въздушен изглед на ограда на гробище от бронзовата ера
© Ministère de la Culture / R. Agache
2. Пионерите
Най-забележителните фотографии били направени от проф. Джон Кенет Сейнт-Джоузеф след 1939 година. След Втората световна война той продължил да прави полети със самолетите на Кралските въздушни сили. Тогава, на специално оборудван от Университета на Кеймбридж самолет, а и с помощта на добър и опитен пилот, Сейнт-Джоузеф продължил да снима и до 1980 г. направил стотици хиляди чернобели фотографии. Той се специализирал в заснемането на археологически разкопки на римски лагери.
Проучванията продължавали също и в Германия (Ървин Сколар и Ото Брааш), в Белгия (Шарл Лева), а по-късно и в Италия, Испания, Холандия, Румъния, Швейцария, Люксембург и Швеция.
Във Франция през 50-те години на ХХ в. работили първото поколение от въздушни изследователи. Роже Агаш (роден през 1926) проучил северната част на Франция с истинска страст и постоянство. Неговите забележителни кампании обогатиха нашите разбирания за римските поселища по поречието на река Сома. Автор на много публикации, той развил методология на проучване от въздуха. Агаш предоставил своята колекция от няколко хиляди изключителни въздушни снимки на френското Министерство на културата.
- Колекции на Агаш на MICHAEL fr
- Колекции на Агаш на Memoire
- Уебсайт на Роже Агаш, под редакцията на френското Министерство на културата - Въздушна археология в Северна Франция.
Друг френски пионер бил Роже Енрар (1900-1975). Той бил изключителен пилот, „ловец” на красиви снимки и прелитайки отгоре, фотографирал цяла Франция. Енрар дори получил разрешение да прелети над Париж. Службите, съхраняващи наследство, които пазят части от негови колекции, са дигитализирали фотографии на централния и на региона Поату-Шарент, департаментите Сом и Орн и градовете Анже и Елбьо.
Роже Енрар, Замъкът Шенонсо (Indre-et-Loire), изглед от въздуха, 1995
© Inventaire général, ADAGP
Великобритания
Богатото наследство от въздушни фотографии, направени от Кралските въздушни сили след Втората световна война за изработването на карти за нуждите на артилерията, било допълнено от неотдавнашна инспекция, поръчана от местните власти. Тези снимки са широко използвани от археолози при техните търсения и затова националните колекции са поддържани от организациите за опазване на наследството в Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Общинският съвет в Норфък дигитализира въздушни данни за общината, направени през 1946 и през 1988 година.
Някои местни въздушни фотографи, занимаващи се със заснемане на археологически забележителности, били много активни след 1950 год. Част от техните снимки са дигитализирани и са достъпни онлайн. Например, снимки от Норман Маккорд са достъпни чрез SINE.
- SINE (structural images of the North east) – Структурни изображения от североизток на MICHAEL –UK
- Уеб сайт
Фотографии на Пол Гилман и други са налични онлайн през ‘Unlocking Essex’s Past’ (Да отключим миналото на Есекс), услугата се поддържа от Общинския съвет на Есекс като част от проекта East of England Sense of Place.
Tivoli, feuille IGM 150
Вила Адриана, цветна инфрачервена фотография от 70-те години
© ICCD /Aerofototeca
Италия
Аерофототека (Архив на въздушните фотографии) е основан през 1958 г. към Министерството на образованието с цел да допринесе за разбирането и опазването на околната среда, архитектурното, археологическото и художественото национално наследство. Аерофототека, който от 1973 г. е час от Ufficio Centrale del Catalogo, първоначално се фокусира върху археологически проучвания, но впоследствие разширява своята дейност в посока разузнаване на земната повърхност като цяло. Аерофототека има политика да събира стари колекции на въздушни фотографии.
Websites:
- http://www.iccd.beniculturali.it/istituto/aerofototeca.html
- http://www.iccd.beniculturali.it/servizi/aerofototeca.html
- http://www.iccd.beniculturali.it/standard/fotoaeree.html
In Poland